Велурени тапети

Установено е, че велурената, мека повърхност на облицовъчните материали, използвани в довършителните работи, създава усещане за уют и топлина в помещението. Такава е и ролята на велурените тапети. Процесът на производството им е много интересен. Основата е хартиена и най-напред върху нея се нанася лепило. След това материалът преминава през клетка, в която върху него се посипват полиетиленови власинки, сортирани по размер (например с дължина 0.75мм). Следва връщане на хартията в клетка, която създава електромагнитно поле. По законите на физиката, силовите линии на електромагнитното поле имат вертикално направление, поради което найлоновите власинки застават перпендикулярно на повърхността на хартията и се залепят “изправени” върху нея. Накрая материалът се изпича в пещ при температура 140°С, при което лепилото се втвърдява и влакната се свързват трайно с основата.Съществено предимство на велурените тапети е, че заради мъхестата си повърхност те имат свойството да поглъщат шума и се използват като звукоизолационен материал. Също поради особеностите на релефа си, тези тапети сменят интензивността на цвета си в зависимост от силата на светлината и така могат да се получават различни декоративни визуални ефекти в едно и също помещение само с промяна на осветлението. Цветовете на синтетичните власинки могат да са най-разнообразни.От друга страна, сред недостатъците на този тип облицовъчен материал са натрупването на прах и уязвимостта от механични въздействия. Именно затова той не е подходящ за декориране на стени в помещения, изложени на силни замърсявания или на места, през който преминават интензивни потоци от хора.Велурените тапети са сравнително тежки и за поставянето им е необходимо силно лепило. То се нанася на гърба на тапета с четка с дъги и меки власинки, но в никакъв случай не трябва да са полиетиленови. Тапетът се залепя за стената, като се приглажда вертикално, без да се натиска силно. Накрая излишъците от лепило се изчистват с влажна гъба.